Аналіз змісту гетьманських статей на їх основі визначити устрій української гетьманської держави,порядок взаємин з московською державою, річчю посполитої, швецькою імперії)
Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в семейството на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на семейството остават живи само две: Димитър и Мария. Първоначалното образование получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка си и сестра си. Той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти.
През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези помещения се влиза в зимната градина, където е любимото място на семейството през студените месеци. Неговият дом винаги е отворен за гости, не само роднини и приятели, но и всички търговски и бизнес партньори. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където изпълнява задълженията си на почетен консул на България в Дрезден. Така я наричат в града – Консулатото.
През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.
До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.
Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига.
Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация. На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за благотворителност и народно здраве.
След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът заедно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе.
Пояснення: Київська Русь - Середньовічна східноєвропейська монархічна держава зі столицею в Києві, что існувала впродовж IX-XIII століть. Об'єднувала під властью князів Із дінастії Рюріковічів східнослов'янські, балтські та фіно-угорські племена. У часи найбільшої могутності простягалася від Балтійського моря на півночі до Чорного моря на півдні, и від верхів'їв Віслі на Западе до Таманська півострова на сході.
Традіційно дерло правителем Київської Русі вважається князь Олег Із родини легендарного Рюрика, Який 882 року заволодів Києвом [8]. Его наступником, Ігор, воювали Із Візантією и загінув від рук деревлян. Дружина Ігоря, княгиня Ольга стабілізувала державу та прийнять християнство. Правления ее сина Святослава ознаменувалося воєнною експансією на Схід та Південь. Его син Володимир Великий, что посів трон после братовбівчої Війни, розшірів Терен держави, розбудував Київ і охрестів Русь (988). После его смерти спалахнула усобиці, внаслідок якої Київським князем став Ярослав Мудрий. За его правления булу збудована Софія Київська (1037), Відбулась перша кодифікація юридичних норм, були укладені дінастічні Союзі з низкою європейськіх держав. Згідно влада перейшла до тріумвірату Ярославічів, нащадки якіх розділілі Русь на ОКРЕМІ князівства, давши початок процесса феодальної роздробленості. Вінятком слугують правления Володимира Мономаха та его сина Мстислава, Які на Певний час спромогліся консолідуваті владу.
1240 року більшість князівств унаслідок монгольського вторгнення попали в політічну залежність від Золотої орди. Київська державність булу продовжено західнімі князівствамі Галичини та Волині, проти в XIV столітті ЦІ землі були поглінуті Польсько королівством та долучені до Литовсько-Руської держави відповідно.
Відповідь:
Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в семейството на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на семейството остават живи само две: Димитър и Мария. Първоначалното образование получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка си и сестра си. Той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти.
През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези помещения се влиза в зимната градина, където е любимото място на семейството през студените месеци. Неговият дом винаги е отворен за гости, не само роднини и приятели, но и всички търговски и бизнес партньори. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където изпълнява задълженията си на почетен консул на България в Дрезден. Така я наричат в града – Консулатото.
През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.
До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.
Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига.
Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация. На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за благотворителност и народно здраве.
След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът заедно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе.
Відповідь: Київська Русь
Пояснення: Київська Русь - Середньовічна східноєвропейська монархічна держава зі столицею в Києві, что існувала впродовж IX-XIII століть. Об'єднувала під властью князів Із дінастії Рюріковічів східнослов'янські, балтські та фіно-угорські племена. У часи найбільшої могутності простягалася від Балтійського моря на півночі до Чорного моря на півдні, и від верхів'їв Віслі на Западе до Таманська півострова на сході.
Традіційно дерло правителем Київської Русі вважається князь Олег Із родини легендарного Рюрика, Який 882 року заволодів Києвом [8]. Его наступником, Ігор, воювали Із Візантією и загінув від рук деревлян. Дружина Ігоря, княгиня Ольга стабілізувала державу та прийнять християнство. Правления ее сина Святослава ознаменувалося воєнною експансією на Схід та Південь. Его син Володимир Великий, что посів трон после братовбівчої Війни, розшірів Терен держави, розбудував Київ і охрестів Русь (988). После его смерти спалахнула усобиці, внаслідок якої Київським князем став Ярослав Мудрий. За его правления булу збудована Софія Київська (1037), Відбулась перша кодифікація юридичних норм, були укладені дінастічні Союзі з низкою європейськіх держав. Згідно влада перейшла до тріумвірату Ярославічів, нащадки якіх розділілі Русь на ОКРЕМІ князівства, давши початок процесса феодальної роздробленості. Вінятком слугують правления Володимира Мономаха та его сина Мстислава, Які на Певний час спромогліся консолідуваті владу.
1240 року більшість князівств унаслідок монгольського вторгнення попали в політічну залежність від Золотої орди. Київська державність булу продовжено західнімі князівствамі Галичини та Волині, проти в XIV столітті ЦІ землі були поглінуті Польсько королівством та долучені до Литовсько-Руської держави відповідно.